петък, 6 септември 2013 г.

Смокиня

Дива  смокиня молитви реди,
приглася и бурния северен вятър,
срещнала утрото с плахи мечти,
с корени яки  в скалата заключени.

Мъдро векува над морския свят,
спомнила райския залив във Едем,
дето облечени в нейния цвят,
грешни създания търсели обич.

Раят отдавна е скрит в небесата,
ада се вихри над древната шир,
зрели смокини се сипят в ръката ми,
жълт кехлибар в тайните скрит.

Есенно слънце в косите ми грее,
плаха усмивка от приказен лист,
уловените блянове  безразсъдно светлеят,
песен се ражда смокинова в стих.


Няма коментари:

Публикуване на коментар