Дива смокиня молитви реди,
приглася и бурния северен вятър,
срещнала утрото с плахи мечти,
с корени яки в скалата заключени.
Мъдро векува над морския свят,
спомнила райския залив във Едем,
дето облечени в нейния цвят,
грешни създания търсели обич.
Раят отдавна е скрит в небесата,
ада се вихри над древната шир,
зрели смокини се сипят в ръката ми,
жълт кехлибар в тайните скрит.
Есенно слънце в косите ми грее,
плаха усмивка от приказен лист,
уловените блянове безразсъдно светлеят,
песен се ражда смокинова в стих.
Няма коментари:
Публикуване на коментар