Визитка

Епическа съм като древна статуетка,

безмилостно трагична като Антигона,

и не приличам на съвременна кокона
защото съм типична примадона.

Сафо на пръста ми не може да полее,

Ерато клето ми въздиша във нозете,

на Данте ада му се стори тесен,

когато се зачете в мойта песен.

Самия Търнър нарисува ми портрета,

а Шекспир ми целуна дясната гърда,

остави той в сърцето ми безмилостна следа.

В съвремието съм Еос и съм богиня!

Толкова за мене!

Трагипоетка ще съм, на кой му дреме!

Кокетна и лирична но без силикон,

пристигнала от миналото,

но през Рубикон.

Претенциите ми са само илюзорни.

Не се прехласвам от възторг по рожбите си скромни.

Написала съм няколко душевни стиха,

което е направо гениално толкоз е фатално.

Разцъфнал трън на поетичната тепиха,

тук никой, ама никой да не киха!
В това е тайната ми в храма на успеха.

От тук нататък пак ме чака славата!

Засвети името ми в храма на забравата!