сряда, 4 септември 2013 г.

Разхвърляни мисли


Непокореното море
в прегръдка се разтваря.
Привикнало със бездните,
влюбено в безкрая.
Бурно в предела свободен,
плиснал във залива истини,
невъзмутимо  като времето,
отрекло мъдростта поривистата.
Невинно премълчава,
бездумно ми говори.
Невинно като душа на удавник.
бездумно като пустинен порив.
Недоверчиво дарява, мощно  владее.
В пясъчните ми стъпки живее.
Скрих любовта в дълбините му.
С неговия ритъм затуптя сърцето ми.
Въздишка скрита в шепите на бриза,
прилитна над вълните замря недокосната.
Залутана светулка преродена във маяк.
Припламна  сред морето оживяла,
родена в светлина, обречена на мрак.
Приутринно почти привечер
прилива надеждите подгони,
водораслови къдри оплете,
лекомислен художник игрив.
И е жив този прилив,
прилича, прилича на мене.
В същността си безумно красив.
Шептят в ритъм гол раковините призори.
Нямо ехо погали душата ми.
Това безкрая е!
Седефени лебеди пърхат с крилата си.
Като съдби.
Бяло видение скрито в сърцето ми.
Като края на залез.
Есенни бездни в черупките мидени.
Като сълзи.
Търся себе си все на брега.
Безкрая е в очите ми.
Свободата ми где е?
Жива съм. Не боли.



Няма коментари:

Публикуване на коментар