Привикнало със бездните,
влюбено в безкрая.
влюбено в безкрая.
Бурно в предела свободен,
плиснал във залива истини,
плиснал във залива истини,
невъзмутимо като времето,
отрекло мъдростта поривистата.
Невинно премълчава,
бездумно ми говори.
Невинно като душа на удавник.
бездумно като пустинен порив.
отрекло мъдростта поривистата.
Невинно премълчава,
бездумно ми говори.
Невинно като душа на удавник.
бездумно като пустинен порив.
Недоверчиво дарява, мощно владее.
В пясъчните ми стъпки живее.
В пясъчните ми стъпки живее.
Скрих любовта в дълбините му.
С неговия ритъм
затуптя сърцето ми.
Въздишка скрита в шепите на
бриза,
прилитна над вълните замря недокосната.
Залутана светулка преродена във
маяк.
Припламна сред морето оживяла,
родена в светлина, обречена на
мрак.
Приутринно почти привечер
прилива надеждите подгони,
водораслови къдри оплете,
лекомислен художник игрив.
И е жив този прилив,
прилича, прилича на мене.
В същността си безумно красив.
В същността си безумно красив.
Шептят в ритъм гол раковините
призори.
Нямо ехо погали душата ми.
Това безкрая е!
Седефени лебеди пърхат с
крилата си.
Като съдби.
Бяло видение скрито в сърцето
ми.
Като края на залез.
Есенни бездни в черупките
мидени.
Като сълзи.
Търся себе си все на брега.
Безкрая е в очите ми.
Свободата ми где е?
Жива съм. Не боли.
Няма коментари:
Публикуване на коментар