Размечтан миг

Съвсем на края лятото намигна ми,

усмивка облачна облечена във дъжд

в керемидите разпръсна позабравени илюзии,

прашинкови нюанси затичаха навън.

Пълноводна съм. Ухая на прекрасен миг.

Усмихвам ти се, мое равноденствие.

Любов измислена съм. Зимен сън.

Вълна копринена със пеперуден звън.

Рисувам утрини, притихвам в залези.

Аз знам. Докосвам те задъхано.

Събличам се. Любов дарявам.

Съдбовна съм. Сияние от слънцето целувано.

Бленувано вълшебство. Свенливо умълчано.

Потъна във морето, утихна размечтано.

Пречистено блаженство във лиричен сън.

Събудих се. Виж, лято е навън.