***

Отражения от думи и отблясъци

докоснали с лъчите си прокудените залези.

Неизречени пориви в които угасвам,

предишни равновесия укрити в невъзможното,

прошепнати столетия спиращи дъха ми.

Сгушена във твоето сърце потръпвам и съм жива.

Ярката палитра на морето  ражда дъждове,

по  струните на вятъра изтичат  капки  есен.

Веригите на корабите безразлично гонят

болезнения повей на прибоя,

дюните прегръщат безутешно

ония наши стъпки скрити в раковините,

отнесени от хладните вълни,

удавени в сълзите на небето призори

когато сенките изчезват
в миража на мастилени скали
стопили пламенния ритъм на морето.