Мотиви от дневника на една снобарка

В четвъртък съм родена, като в приказка.

В замък сред дъбравите на нечии приумици.

Прокапала сълза от езерото край постелята ми,

далеко някъде светкавица процепила небето.

Понякога във петък съм на себе си.

Преглъщам стъпките на бързащото лято.

А някъде отгоре ме догонват мислите,

невинно премълчали чаканите истини.

Изгрява съботното слънце и в пустинята.

Земята е в очакване на чудото.

Целувам изсушените ти устни дъхави.

И иска ми се да погаля утрото.

От нежност се разтапям във неделите.

Ухае въздухът на морски рифове.

По влюбена съм от  усмихнатия сън на времето,

в корема ми танцуват  лудо пеперудите.

Понеделникът е щураво кълбо.

Трудно устоявам на тревогата.

Няма те във моя небосвод.

Смисъла на залеза нима е в невъзможното?