Ветровете отнесоха мислите
дъждоструйни,
все едно с тях катурна се
лятото,
във прозрачния свят на
крайбрежните острови,
край сумрачната сянка на
маслините скътани.
Чудесата потънаха във
прашинкови есени,
забълбукаха шепотно в най - красивите песни,
във смълчаните лодки зацари
самотата ми,
пак целуваш ме алчно и се влях в тишината
ти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар