Бледи трепети варосани в самотата на времето,
захаросани спомени за
скиталчески пътища,
за усмихнати обеди и тъгуващи
вечери,
в сиви сенки облечени днес сте
мои приятели.
Във мъглите потънахте, скри ви
вятърна мълния,
плаче екотно времето, на
забрава обречено.
Все се скитам в сърцето си, още
светите в мрака ми,
но защо ли тъй палещо ме
загърбват очите ви?
Низ от шепоти есенни се
притулват в душите ни,
няма парещи кестени и са сухи
очите ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар