Къпините възторжено ни кимаха
възпламенили звездния покой на малинака,
във тайната на тайните градини
в най-славеевото горещо лято.
Във най- танцуващата нощ на утрото,
във лунния предел на небесата,
разказвам приказка за влюбеност,
отвъд пределите на необята.
И страшно ми се иска да съм сбъднатост,
с въздишка да отварям нарисуваните сфери,
Плеядите да ми намигат илюзорно,
в прегръдките Орфееви на слънцето събудено.
Аз не мечтая, дивно те целувам,
в избягалия океан на времето,
откривам стъпките ти, не сънувам,
измислени са само пеперудите
и есенните кестени в ръцете ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар