Във мене се събужда огнения пламък,
поезията някак сиво крей,
съзирам в нета летен безпорядък,
от юлско утро в августовски ден.
Приморски булеварди скрити в сенки,
от гроздови въздишки кея онемял,
а тези примижали жълти листи,
обрулени от вятъра подсмърчат с тиха жал.
И някак ми е делнично и някак ми е морско,
поглъщам прелестния стон на някаква вълна,
разбила се в сърцето ми изнежено белязало
копнежа ми за теб, за ласкавия юни, за дъжда...
Няма коментари:
Публикуване на коментар