Пустинни напеви

А вятъра с пустинята говори,

във пясъчните дни на долната земя,

оазиса е някъде в просторите,

напомня пролет с лумнала трева.

Напомня на жена със златни ириси в очите,

на бедуин разплакал падаща звезда,

прилича на оранжево прикритие

в което е преляла младостта.

Убежище за спомени в мотиви тебеширени,

написани набързо с пареща ръка,

три облака се спряха във очите ми.

Родиха горест.Тежко се отрони вечерта.

Далеко зазвучаха роговете на пастирите,

бавно се отдръпна песента.

А мрака заваля, обви пустинята,

притихна преродената вселенска тъмнина.

Вятъра зави ожесточено,

прикри със яростна прегръдка спомена за теб.

И нашата следа изчезна във оазиса на сенките,

пустинята побърза да покаже на света

поредния мираж.
Преглътна премълчаваната истина.
Разказа му за...нас...