Цвят от въздишка

Тук всеки цвят си има свойта истина,

в  хармония от багри сътворена,

и в нея няма драма, всичко е любов,

щастлива, като пролетна забава.

Във капките роса по изгрев,

ухае дързостна, блуждаеща забрава,

събудена от слънцедарен ден,

роден в прегръдките на обич премаляла.

А тази нощ ще ражда нови светове,

цветя от хиляди въздъхнали планети.

Там моят принц ще гледа все така
звездите блеснали, очи безчетни,

ще търси моя поглед сред степта

в морета от поляни и солени капки.
Сълзите ми,

цветя от вечността ще паднат там,

в рефрена, разцъфтял сред цветовете,

на новия живот,
във който ще намерим

невинност и искрица светлина,

преди да падне мрака ще засветим,

като въздишка в приливна вълна.