Трънки и глогинки сред полето,
нека пее ми сърцето.
На пук на дяволската олелия
очаквам Божия благословия.
Смирявам си сърцето разбунтувано
и готвя постен боб в гърнето поопушено.
А някъде отгоре в небесата си ти,
бленувано мечтание от световете ни потайни.
Летя със твоите крила, любовно своеволие,
не се прикривам, влюбена съм в теб,
не е ли в това очарованието с дъх на евкалипт !
Изпращам ти целувки от морето,
солени, като нечии сълзи...А в моите очи е синьо лято
прегръщам те, любов си ти!...Нали!
Няма коментари:
Публикуване на коментар