Патетиката на абсурда ми е чужда. Свободата е понятие за
абсолют, който ограничава всякаква свобода. Свикнах да не се възхищавам от
човека. Дивното създание се изгуби в пошлостта на желанията си. Прекланям се
пред грубите ръце на хората, които не спират работят, вярно е, не са толкова
възвишени, но са истински!
Разпокъсано цяло, с идеална цел. Любов, която отдава и
приема единствено любовта. Съвкупност от компоненти, носещи флуидната
съвместимост на невидимото.
Мерило няма. Извън абсолюта на абсолютните човешки желания,
подвластни на плътта, която побеждава и на Духа, който е непобедим!...
Няма коментари:
Публикуване на коментар