Елементарно

Копнежен ден и  огнена рапсодия,

дали не се превърнах в миг,

в света миражен на небесното

с мостове в слънчевия сплит.

Припомних си пътеки и мелодии

край този палав водопад,

целувката ни, славеи докоснали

разлистения теменужен кът.

Сърцето е самотен скитник,

съдбата грешница добра,

как иска ми се да поскитам

в забравения свят на песента…