Жегавото

Ще има време за следобедно кафе,

задряма котката пред прага на вратата ми,

сърдито грее изуменото небе

а аз си пийвам метаксата ми.

И не че мислите ми не летят към теб,

а погледа ми тича по чукарите,

такова ми е шоколадово сега,

учудено ме гледат котараните.
А ти си там край моето море,
как гали те ветрецът бризолятно,
танцувам мислено със пеперудени криле,
редя желания премислени стократно.

Потичай там край моя бряг,

играй с вълните ми разпенени,

но щом дочуеш оня звън камбанков,

веднага долети при мене ти.

Ще ти приготвя фрикасе от бяла пепел

поръсена със мащерка от двора ми,

виното ще е шардоне, 

китарата ми  вече е настроена.

Ще е прохладно тази нощ, 

в полетата със мидените спомени.

Остава само да поръчам сладолед,

но няма да е в този ден съдбовен.