Лятна жена

Засветих любовно сред злак от треви,

от хълма край извора бликнаха ангели,

в зеленото ложе на изгрева син,

тъгата ми слънчева диво ухае.

Сърцето ми си има дълбини,

заключени са с триста катинари,

неуловим е ключа раздвоен,

във неизбежното на тъмното усое.

Необяснимо лятна съм сега,

приличам на ранено съвършенство,

а тази маргаритена луна,

ухае на сънувано вълшебство.

Не се сбогувам мое раздвоение,

владея хаоса на облачното лято,

над мен се носят ветрове

а светлата ми мисъл ги догонва огледално.

Защо съм лятна ли? Привличам вихри,

разковничето търся в храма златен,

а някъде отвъд ме чака озарение,

ранимата душа и днес е с вдъхновение.