***

Ще мина през този живот. Аз съм облак.

Непотърсена жива вселена,

миг от спомени минали. Пламнал дъжд,

озарена в небето комета.

Пак ще мина през тебе съдба,

орис лумнала в мрака съдбовен.

Преждевременно рухнала планина,

разпиляна във ада на залив бунтовен.

И ще бъда сияние. Залезен сън,

във сърцата на паднали ангели.

Как запя там отвъд чудноватия звън,

на хилядата жертвени клади.

Ти взриви се сърце. Накажи ми със обич.

После с мрака се слей и бъди.

Не възкръсвай в света от човеци ограбен.

Нямо ти закрещи, после властно ликувай.

Изчезни тихо в себе си. Там царувай.