сряда, 17 юли 2013 г.

***

Само ти море свободно дишаш в своята стихия,
чуднолика мъдрост спотаяваш в твоите простори.
Взор  магичен  пришпорва мощните вълни,
във екстаза воден светлия ефир празнува
любен, недолюбен, помъдрял.
Ако аз съм болка ти си бряг бленуван,
полъх от сиянията на мачти и платна
в изгревната песен на мечтите.
Есенните жерави със чайките лудуват,
грабват от тъгата ми, кръстосват озарени
в немия отблясък на деня залязващ там,
край пристана от мидени възторзи и корали,
дето бързотечни бягат лекокрили
обедните знойни ласки на бленуваните струни.
Устните ти с вкус на сол и жажда галят ме,
потъвам в тях с насладата на закопняла нимфа,
в набъбналата гръд на древния олтар,
небрежно разпилян във дълбините,
приютили силата на твоите ръце,
дъхът ти влюбен, обладан от лудостта ни,
в страстната прегръдка на морето.
Разпилявай ме ти орис моя, завладявай ме,
аз съм лято с порива на младост остаряла,
вдъхвай аромата на жена и пий отварата любовна,
във нощта греховна на несбъднатия сън,
във който се докоснахме летящи и пустинни...



Няма коментари:

Публикуване на коментар