Само миг още с теб, все към севера плуваме.
Там, при кея с мъглите. Приютили самотници.
Потъваме в тях , те са пристан.
Убежище и приют за
щастливи.
Сълзите ни, божества
са прокудени.
Блян и шепоти с вкус на надежда.
Уморени простори в
тишината ранена.
сянка паднала в ириса на кристална спирала.
Миг поспри във безумната цялост на времето,
безутешно изстрадано все в мъглите безмълвни.
Шепот ням, пропиленият свят е пречупен в стенание,
бледи сенки на ветрени разливи непрогледно болеят.
Не замръзвай любов, ще те топля в съня ти,
най-голямото чудо е
още във теб. Прегърни ме.
Вината е цвят прероден, а душата е угар. Дай ми семе!
Невъзможно през мрака свещен пренеси ме!
Няма коментари:
Публикуване на коментар