Присъствие

Ти ли си вихърът,

 който отнесе прокобата на сивия ми ден.

Ти ли си огънят,

върху който танцуват нозете ми.

Ти ли си слънцето,

стоплило замръзналото семе вътре в мен.

Търся те и те намирам

в хляба, с който ме храниш винаги,

в любовта с която ме даряваш

във вярата с която ме обграждаш,

в чудото на живота, който си ми дарил.

Прости ми,

бедния ми дух към теб полита Отче мой,

какво от туй, че съм човек един,

потънал в кал и във окови.

Ти ме изми и ме очисти,

над мене има светлина,

и в мрака на живот суетен

обливаш ме със живата вода.

Ти си небето засияло

във лъчезарен майски ден,

ти си във тленното ми тяло

в сърцето ми което взе.

Ти си навсякъде.

Единствен.

Ти Бог и вечна Светлина.

Иисусе мой, сега съм твоя,

прекланям във смирение глава,

докосвам се до раните прободени,

присядам до кървящите нозе

и капка свята кръв по челото ми пари,

спасява ме от всички грехове.

Благодаря ти, че те има,

благодаря ти, че при мен дойде,

докосна ме и беше сила,

велика като Твоето небе.

Ако съм мрак,

ти с огъня разпръсваш

тревоги грижи и беди,

ако съм сам Ти ми говориш,

гласът ти нежно ми шепти.

Ако съм буря Ти гърмът си

светкавица огряваща нощта,

ако съм стон Ти си победа

и кръст един прогонил подлостта.

 Ако съм знаме ти си знаменосец

изписал с огнена ръка

туй слово вечно що с духа си,

откривам аз във скръб или тъга.

 Благодаря ти радост моя,

Ти мое блеснало небе

благодаря ти мили Боже

тъй хубаво е че дойде!