Гледам залеза през дъното на чашата...
И се опитвам да не
мисля.
Никога няма да бъдем същите…
Неумолими сме в своята устремност….
Прилича ли ни да питаме?
Кои сме... От къде идем... Накъде отиваме?
Затяга времето примка охлузена.
Палачът дебне във мрака.
Няма коментари:
Публикуване на коментар