понеделник, 1 юли 2013 г.

Шепоти

Гледам залеза през дъното на чашата...
И се опитвам да не мисля.
Никога няма да бъдем същите…
Неумолими сме в своята устремност….

Прилича ли ни да питаме?
Кои сме... От къде идем... Накъде отиваме?
Затяга времето примка охлузена.
Палачът дебне във мрака.


Няма коментари:

Публикуване на коментар