Понякога и залеза припява,
прилича ми на уморена сянка,
протяжна песен
настанена в най
дълбокото
на кладенеца всред звездите,
която към луната се присяга.
Почти е нереално
когато те прегръщам през мъглявините,
беззащитна и унесена от болката безвечна
очертала безбрежие и пясъчност,
която отчуждава,
по стръмната спирала на неизживяното,
утаено потъващо във мрака на забравата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар