неделя, 30 юни 2013 г.

Сезоните на истините някакви

В синия поглед на морето
кафяви са очите ти.
Златисти, игриви, котешки.
Летни.
Самоуверено очакващи.
Грабвай ме...
От ден във ден обличай ме
в сезонната си истина.
Обичам те такъв,
безумно залудял,
небрежно юлски,
напомнящ ми за утрин,
за кипяща страст,
за мъжка сила.
Напомнящ ми за теб,
отсъстващия спомен,
в който се изгубих.




Няма коментари:

Публикуване на коментар