Символично

Юлско утро,

сбрано в устните преди разсъмване…

Тихо, изсветляло, морски дъхаво,

наречено убежище за двама ни..

Понякога и винаги, след залеза,

преди зората да зари със заревото алено.

Като рана е,

обречено във крехката си женственост

и все при зазоряване…