Блян на девица

Постой да те погледам

за последно,

лицето ти, угаснала луна,

печално, тъмно, някак бледо,

изваяно от орисна тъга.

Ще постоя,

да ме погледаш за последно,

лицето ми,

във свод от светлина,

неземно, ярко, някак онемяло,

пред порива ни,

в танца на нощта.

Ръцете ти,

несътворени птици,

безмълвно ме пленяват с нежността,

в която се потапям отмаляла,

с невинността на девствена жена.

Подай ми устните си миг,

преди да тръгнеш,

рубиновия вкус на любовта ти

да вкуся,

и вихрената моя младост,

цвят от вишня,

единствено на тебе да даря.

А ти ме пий и ме изпепелявай,

обичам твоята тъга,

която се превръща във стихия,

приливаща от воя на страстта.

Така ме изкушавай до полуда,

бъди ми като огнена река,

която искам да облея със възторга,

изригващ от недрата на жена!