КаламбурскоВото

Денят ми пак започна с теб,

две рошави глави със мътен поглед,

с очи, като огромни платноходи

пришпорили пространствените ледоходи.

Полека времето се сви,

в цигулковия струнен повей,

занизаха се часове,

едни такива, наши,
маргаритени,

събрани в шепа от света ни,

във който неуморно се обичаме.

Изумено, небето с нас побърза да играе,

превърна се във битие,

усмихнато поклонче ни направи,

в завеса все от жълти пеперуди

надипли шарения ден,

а някакви делфини луди

направиха ни дефиле.

Не се чудете,

прероден във птица днес е този свят,

денят на каламбурковото лято

затича палаво до нас.

Преди минута котето задряма,

сънувайки сладурковия свят,

от приказката по бермуди,

която стана част от нас.

Цулунах те о жабчо мил,

знам ти си принца от шубрака,

който сега омайно квака,

гласът ти е като камбанка

звънти в следобедната дрямка!