Кръжа около теб диаболично,
космически напев от блудни
светове,
затуй и те възпях метафорично,
безбожно мое сивоядо битие.
И все разпятия откривам
позабравени,
във хорските сърца около мен
кой тъжен, кой вълнуващо
прозрачен
кой по-малко...много откачен.
Ще си разбия в някой метеор
сърцето,
душата ми ще се превърне във
болид,
накрая ще се прилуня насред
полето,
край някой кладенец, на тъмно скрит
А там ще ме очаква принца от Соларис.
Навярно е попаднал тук за мен,
ще си го отнеса във къщи като
орис,
той толкова приличен е на...мен!
Няма коментари:
Публикуване на коментар