Поетка в изолирана среда

Драс драс драс.

Написах стих.

Небеса, полета, чудеса,

душата ми, играта ми, нощта,

любов е това, не е шега.

Простори, обиржийски стан,

поезия на път без срам,

безброй роящи се звезди

и две дузини красоти.

Фасони ах, тегоби злостни,

написах всичко все за вас,

четете ме и ме множете,

но дайте някой лев за квас,

че ми се ще да съм платена,

напук на смъртния ми стон.

За Бога пиша всеки ден,

редя поеми, епики и оди,

напук на дивите народи,

безсмъртието в мен живее

кой може да ми го отнеме.

Творя задъхана стихия,

напук на тая орисия

Поезия ви подарявам,

това ще ви открия...

И все за вас, за вас, за вас,

шептя ви в рими и рефрени

омайвам ви в потаен час.

Не съм Сафо, но на колене

ми пада всеки ден Антон

/Павлович Чехов/.

Затуй съм горделивата поетка,

записах се във вечността,

за днес ви стигат стиховете

напук на всичките поети.

/колегите да прощават/