Гравитация

Не привикнах да бъда мишена,

все се целиха в мойта душа,

гравитираха  безобразни проблеми,

непростимо ограбили сиромашкия ден.

Тъмни сили изяждаха белия трепет,

лед-градушка удари, побесняло небе.

И се люшнаха хали, затрептяха навъсени,

безобразно превзели най- красивото в мен.

В няма тягост потътах, изорано поле

уморено се люшна в деня ми,

непречупена клонка, плодно дръвче,

злото иска без жал да прегъне.

Гравитация знам, тази ябълка златна,

пак ще падне  привлякла мощта,

на незнайните сили пленили отдавна

неживяната памет скрита в ново сърце.