Синева потъва в синевата
на синьо лято,
слънчево помилвало
най-сините вълни
на синьото море.
Синее някъде далеч
сребристата омара
забулила потайния ни остров,
неоткрит.
И пак сме двама,
тъжни и добри,
обгърнати от малката си радост.
Началото далечно,
жизнен кръговрат,
извиращ от дълбокото
на синята надежда!
Няма коментари:
Публикуване на коментар