Съвсем по обед

На масата,
съвсем по обед,

като в постеля ме сложи,

люби ме с цялата си горест,

потънал в моите сълзи.

Предчувствие, което пали,

неспиращи жарища в мен,

със мойта ярост ги сравнявам,

когато пак потъваш в мен.

И как те искам недолюбена

не ме оставяй  гладна по обяд,

че пак ще бъда буря луднала,

цунами с цялата си власт.

Ще бъда огнена фантазия,

вещаеща безбройни чудеса,

побързай, искам те сега,
съвсем пообедна,

на масата,
с покривката подлудена.

Ти моята  трептяща  гръд,

дарявай с устните си твърди,

насищай ме със алчна страст,

скандално обредна,

картина от безумия.