Преоткрий ме с небленуван ореол,
възвести далечните забрави несънувани
хиляди вълшебства разпръсни в делника ми
невъзможно съществуващ.
Ако в морското приветрие под старото небе
зашепти забързан бриза летен
и сълзата ми, вълна от светове
нарисува слънчева позлата,
във невидимия образ на невинност помъдряла
прегърни оная болка в моето сърце,
превърни ме в морска пяна…
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар