Искам те сега, при пълнолуние,
все така в сребро от пламъци обсипана,
все така наситена от нежността ти,
непристъпила пределите на времето.
Не, не ме засищай с ангелски целувки,
дай ми устните си по човешки дъхави
непростимо ме разпалвай с похотта си,
извърви ме цялата без свян,
после превърни се в океан,
а накрая в звездните простори
нека да сме планетарни степи,
яхнали жребците полудели
да вършеем безконечните предели!
Няма коментари:
Публикуване на коментар