Спомен от бурята

Има място в сърцето ми още за теб,

превърни ме в кондор,

там до тебе съм истинска,

волна птица със бели криле,

висините просторни,

това небесно море

с устрем яростен диво да поря.

Превърни ме във тъмна роса,

вечен зов съм,

жадно,

утринно синьо безмислие,

ручей бликнал насън,

със кипящо сърце

във душата ти нежност събудила.

В спомен не ме превръщай,

аз съм чудото,

онова,

със коси от разплакани лилии,

полети пак със мен,

босоного момче,

най – желания спомен от бурята.

Полети пак със мен,

мое тъжно съзвучие,

лъч отронен от нощна звезда,

не ме питай защо те обичам все още

мое свидно предчувствие,

дъх ми дай,

дай ми жива вода!