Година и половина в четири такта

Олтар са тези небеса,

ти мое огнено разпятие,

миг от риданието на нощта

в която сенките се губеха.

Завърнах се от края на света,

във мълнийте намерила покоя,

ти моя пламенна мечта

притихнала в неукротената вселена.

Една молитва прошепти,

когато заговори звездопада,

крило за полет ми бъди,

че птица съм, във шепите ти сбрана.