Мъжете на живота ми, без грим
без поясът на праведни
витязи,
запалили в сърцата си пожар
и парещи със устните си диви.
Такива ви обичам, като восък,
стопили се във моите ръце,
и в непорочната ви горест
откривам своето лице.
Зовът ви чувам, той ехти,
с копнеж по световете непознати,
неукротими сте в безумната си страст,
която с моята във такт звучи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар