Да ти лизна челото сине,
преди да те грабне ламята,
каква прокопсия е тази,
да си в пастта и зъбата.
Ще те орисам със биле,
брано във зимни поляни,
дето съм скитала с тебе,
в нощи незнайни, потайни.
Ще ти дам сила на изгрев,
за да ми бъдеш утеха,
щом се преселиш на запад,
дето ще търсиш късмета.
Ще те пазя, да възрастееш
дано до тогава има все още
България,
ще ти подаря и буквара,
преди да "поумнееш".
Няма коментари:
Публикуване на коментар