Застина мълчаливата луна,
оглеждайки се в свойте небеса,
парад от планетарни въжделения
потънаха във моите селения.
Поглъщам твойта красота,
такава сила в теб струи,
в гърдите ми пламтят искри,
бедрата ми са като сноп флуиди,
във твоите бедра спонтанно впити,
а устните ти са магия,
от тебе искам пак страстта да пия
и мъжката ти сила да топя.
И в тебе плавно да се вия
отново и отново в такт.
Преди да светне вън зората,
ще бъдем все във небесата!
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар