Когато вятъра избяга

Късно ли е за прегръдка?

Семафори,

посоки, 

времена.

Късно ли е?

Шарено е вън,

лято,

мечтание,

тайфуни плът и пожелания.

Очаквам възнесение.

Години пих горчиво биле,

без теб,

ревнувах те,

така те исках,

но за себе си.

Светът ми с тебе бе населен,

блян беше ти,

стихия аз,

фонтаните на малкият ни свят

от пясък изграден

сега не пеят,

залезът е все така виолетов,

морето отразил в неукротимия си път,

прегръща ме,

със шепота на старо време,

в което ти живееш укротен.

Късно ли е?

Прегръщам спомена изсъхнал,

вятъра избяга,

потопи се в залеза,

проплака гларус.

Късно е!