Подгониха черните облаци
белите приливи
лятна буря приплъзна,
заструи зажадняла във нас,
заблъска задъхана
по челата ни мраморни,
запокити ни пламнали
в нейния бяс.
в нейния бяс.
Теб поисках във себе си
в разярения миг,
впих се трепетна
искаща,
искаща,
сребролика дъга,
разтопих се във тебе,
вкусих страст и мъгла.
Без преструвка,
без свян,
любовта ти изпих,
после станах река,
и срама ни измих.
Няма коментари:
Публикуване на коментар