Обич съм,
разпятието где е?
Съдбовен свете,
оглупял от зрелища и страх!
Кой жаден пи от извора ми свеж,
насити се
и пусна в него мръсотията
на блудната си съвест.
Кой потопи се в живия ми ден
и пролетната лира утешен заслуша,
унесен в нежните слова на глас,
даряващ красота.
Не се гнетя, пребъдвам.
Аз съм обич!
Разпятието где е?
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар