Момичето, мечтател слезе на
земята,
огледа закопняло скитащия свят
в черупка орехова скри съдбата,
потопи поглед в скитник непознат.
Усетил нейната магия оживяла,
във аромата топъл на нощта,
целуна устните и неспокойни
разпусна свилената и коса.
Прошепнаха си думите забравени
улисани неземно сляха любовта,
със плачещият тътен на земята,
в безветрието на свойта самота.
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар