Преследвано си, бягай надалече,
не се обръщай никога назад
съдбовните стрели са все зад тебе
уцелят ли те, ще е ад.
Любов ли, това е изненада,
личи ти, още си сърце
когато се превърнеш в клада,
ще видиш ураганни светове.
Когато станеш езерна сълза,
готова във река да се превърне,
ще бъдеш с чудна красота,
готово кръста да прегърне.
Сега си толкова човешко.
Непомъдряло, но с крила.
Затуй си толкова горещо
и влюбено, като жена.
Да, диво си, но истинско!
Затуй се моля, разпръсквай своите
лъчи,
дарявай обич в изнемога,
И все по диво ти бъди!
Няма коментари:
Публикуване на коментар