Късен танц, все без теб,
закръжаха последните жерави,
тъжен смях огласи тишината,
тъмна сянка във мен
в теб самотна въздишка
беше обич, която изстина.
Как боли, как горчи, как умира душата,
пламва миг, а след туй самота
лумнал беше пожар,
но притихна без цвят
после в пепел зарит,
онзи нашият, степният огън.
Горска сова прелитна,
падна тъмна нощта,
твоят глас долових аз внезапно
скрита в тебе се сврях,
вдъхнах пак аромат
на море и на дива коприва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар