Недописано

Не питай,

утринни завеси в прохладата ми,

нозете ми са като кадифе,

повярвах си,

повярвах и на тебе,

наивно ли?

Не съм дете,

дете съм,

чудото е в мене,

преродена в мъжката ти длан,

с която ме извайваш непрестанно.

Не питай...

Завесите разкъсай.

После ме люби.