Тази нощ те имам и не си видение,
вдъхвам те,
ухаеща на
пясък и море,
грабваш ме,
ръцете ти - котвени въжета,
впиват се в плътта,
устните ти - тралове,
скитащи по мен,
тялото ти- парещо,
луднал див мустанг,
носи ни есктазът към съдбовен
скок,
после се завихря скитаща вълна,
с пяна се разбива в нашите сърца.
Няма коментари:
Публикуване на коментар