Побързай, притъмня,
прибоя плисна дъжд,
разпилени гриви заиграха във косите ми,
такива морски, жарки и разлистени,
забързано затичали се да те спрат
в мига на земното привличане,
в което сенките изчезваха
и ставахме
по истински от морската стихия,
по истински и от дъжда,
от сълзите на кея там,
край
залива,
по истински
от тази тишина,
в която мълнии сърцата
отразяваха.
Побързай,
искам те във мен,
веднага,
не след векове,
греби от любовта ми
и пирувай в мен,
вселената ще разбере
и ще говори
за нас,
любящо ненаситните,
които се задъхваха от обич,
дъждът поройно ни обливаше,
в мига на бликащото от недрата лято.
Няма коментари:
Публикуване на коментар