Омръзна ми да бъда мост,
на който ти да си подпора.
Огънеш ли се, ще се срутя аз
и ще ме отнесе водата луда.
Омръзна ми да бъда фон
на твоите рисунки цветни,
един необходим декор
в театъра на неизвестните,
един забравен, тъжен плод
на масата сред гостите,
един отдавна онемял акорд
в клавиша краен на пияното ти.
Омръзна ми с разплакани очи,
след стъпките ти все да тичам,
на един самотен слънчоглед
започнах вече да приличам.
Омръзна ми!
И бих желала
сърцето ми да замрази
горчиво-сладката забрава.
В душата ми назрява вик-
„забрави даже свойто име”,
както времето ще го забрави.
Слей се с безименната вселена,
с безименните треви и дървета
и с пръстта.
Заживей с радостта,
че на теб се крепи планетата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар