" не искам да потъвам никога
в кошмарният свят на нормалното там е адът "
Преди да ми изпееш всичките си
песни
на прага, пред вратата застани,
в очите ти дано открия
отново своите мечти.
Когато в сбъднатия делник,
докоснеш нейната ръка,
в нощта когато с жар я любиш,
далеч от моята душа,
когато моите въздишки,
се слеят с нейните слова,
когато нямам вече въздух,
тогава ще се преродя.
Ще падне облак градоносен,
жребецът ще препуска във ръжта
и споменат за тази обич,
ще ти напомня онова,
което толкова си търсил,
което вече си предал
и нищо няма да се върне
в тъга светът ще е замрял.
Няма коментари:
Публикуване на коментар